димитрова (Лилия Нейкова) димитрова (Лилия Нейкова)
4 249
Oct 10, 2007, 6:57 PM

Обида

  Poetry
797 0 3
    Обида

Обидата тежи,
скарахме се двама.
За миг доверието се разби,
какво сега остана.

Обидата е като кал,
полепнала в сърцата.
Прониква и в кръвта,
отравя ни душата.

Стана ми студено,
сякаш зима иде.
Ледове сковават
тежките обиди.

Любов, помогни ми,
само ти го можеш.
Трябва да простиш,
леда да размразиш.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0