Обида
Обида
Обидата тежи,
скарахме се двама.
За миг доверието се разби,
какво сега остана.
Обидата е като кал,
полепнала в сърцата.
Прониква и в кръвта,
отравя ни душата.
Стана ми студено,
сякаш зима иде.
Ледове сковават
тежките обиди.
Любов, помогни ми,
само ти го можеш.
Трябва да простиш,
леда да размразиш.
Обидата тежи,
скарахме се двама.
За миг доверието се разби,
какво сега остана.
Обидата е като кал,
полепнала в сърцата.
Прониква и в кръвта,
отравя ни душата.
Стана ми студено,
сякаш зима иде.
Ледове сковават
тежките обиди.
Любов, помогни ми,
само ти го можеш.
Трябва да простиш,
леда да размразиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
