10.10.2007 г., 18:57 ч.

Обида 

  Поезия
632 0 3
    Обида

Обидата тежи,
скарахме се двама.
За миг доверието се разби,
какво сега остана.

Обидата е като кал,
полепнала в сърцата.
Прониква и в кръвта,
отравя ни душата.

Стана ми студено,
сякаш зима иде.
Ледове сковават
тежките обиди.

Любов, помогни ми,
само ти го можеш.
Трябва да простиш,
леда да размразиш.



© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??