Oбиден
Снегът нощес, нетраен като сън,
валя час-два и после си отиде,
за нещо си на спящите обиден,
остави си душицата отвън.
А аз не спях и нежен светещ, тих
го сбирах – да завия свойте рими
измръзнали. Повтарях: Подскажи ми,
защо сърдит си? Стих му посветих.
Но той мълча, по-тих бе и от дим,
с накриво закопчаната си риза
нанякъде разсърден се изниза...
Дали ще дойде пак да помълчим?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
