Oбиден
Снегът нощес, нетраен като сън,
валя час-два и после си отиде,
за нещо си на спящите обиден,
остави си душицата отвън.
А аз не спях и нежен светещ, тих
го сбирах – да завия свойте рими
измръзнали. Повтарях: Подскажи ми,
защо сърдит си? Стих му посветих.
Но той мълча, по-тих бе и от дим,
с накриво закопчаната си риза
нанякъде разсърден се изниза...
Дали ще дойде пак да помълчим?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
