20 abr 2012, 0:29

Обикновени хора

  Poesía » Otra
783 0 1

Мъж и жена.

Творци.

БезМИЛОСТНО крадат

некачествения си живот.

Час след час.

Сами.

Единствено мълчат

и се взират в своя

иначе така безСМИСЛЕН свят.

 

Певци на песен неизпята.

Борци за права непризната.

 

СМЕЛИ, но наивни.

ИСТИНСКИ, но примитивни.

 

Те не се познават.

Няма и ЛЮБОВ.

Има само бегъл СПОМЕН,

недочакал благослов.

 

РЪЦЕ се протягат,

но не обещават.

ОЧИ отварят

и дълго съзерцават.

 

Не знаят накъде отиват,

тръгват

и не спират,

само крачат

и се молят,

някой да им отговори.

 

Там обаче няма нищо.

Само най-обикновени хора...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Става за рап. Това, което би трябвало да направиш (според мен) за да придобие смисъл творбата, е една инверсия на първите три изречения. Мисля,че трябва да бъдат в края на творбата, финално продължение разграничено с тире от "...най-обикновени хора...".

    В куплета: Певци на песен неизпята.
    Борци за правДа непризната. Може би си изпусна Д-то

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...