thedoors (Силвия)
50 48
Apr 20, 2012, 12:29 AM

Обикновени хора 

  Poetry » Other
587 0 1

Мъж и жена.

Творци.

БезМИЛОСТНО крадат

некачествения си живот.

Час след час.

Сами.

Единствено мълчат

и се взират в своя

иначе така безСМИСЛЕН свят.

 

Певци на песен неизпята.

Борци за права непризната.

 

СМЕЛИ, но наивни.

ИСТИНСКИ, но примитивни.

 

Те не се познават.

Няма и ЛЮБОВ.

Има само бегъл СПОМЕН,

недочакал благослов.

 

РЪЦЕ се протягат,

но не обещават.

ОЧИ отварят

и дълго съзерцават.

 

Не знаят накъде отиват,

тръгват

и не спират,

само крачат

и се молят,

някой да им отговори.

 

Там обаче няма нищо.

Само най-обикновени хора...

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Става за рап. Това, което би трябвало да направиш (според мен) за да придобие смисъл творбата, е една инверсия на първите три изречения. Мисля,че трябва да бъдат в края на творбата, финално продължение разграничено с тире от "...най-обикновени хора...".

    В куплета: Певци на песен неизпята.
    Борци за правДа непризната. Може би си изпусна Д-то
Random works
: ??:??