Apr 20, 2012, 12:29 AM

Обикновени хора

  Poetry » Other
779 0 1

Мъж и жена.

Творци.

БезМИЛОСТНО крадат

некачествения си живот.

Час след час.

Сами.

Единствено мълчат

и се взират в своя

иначе така безСМИСЛЕН свят.

 

Певци на песен неизпята.

Борци за права непризната.

 

СМЕЛИ, но наивни.

ИСТИНСКИ, но примитивни.

 

Те не се познават.

Няма и ЛЮБОВ.

Има само бегъл СПОМЕН,

недочакал благослов.

 

РЪЦЕ се протягат,

но не обещават.

ОЧИ отварят

и дълго съзерцават.

 

Не знаят накъде отиват,

тръгват

и не спират,

само крачат

и се молят,

някой да им отговори.

 

Там обаче няма нищо.

Само най-обикновени хора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Става за рап. Това, което би трябвало да направиш (според мен) за да придобие смисъл творбата, е една инверсия на първите три изречения. Мисля,че трябва да бъдат в края на творбата, финално продължение разграничено с тире от "...най-обикновени хора...".

    В куплета: Певци на песен неизпята.
    Борци за правДа непризната. Може би си изпусна Д-то

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...