Обиталища

Poesía » Otra

541 2 2

Светът е пълен с корабокрушенци

и самотни острови.

Тектониката в нас ни разломява

на все по-отдалечаващи се орбити.

Привързани на времето в безкрая

задвижваме механиката на телата,

очите си отърсваме от сънните

видения, пришпорваме умората.

От нишките на мислите развързани

камбанно зазвучават раковините.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lilia_Anna (Boyana)

Благодаря, Младене! Радвам се, че ти харесва начинът по който пиша!

2020-12-19T19:51:02+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Харесвам точно такава поезия. С малко думи казваш много, Бояна.

"Тектониката в нас ни разломява
на все по-отдалечаващи се орбити.
Привързани на времето в безкрая
задвижваме механиката на телата,
очите си отърсваме от сънните
видения, пришпорваме умората."

Точно, образно и реалистично. Поздравление!

2020-12-18T21:04:52+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0