Lilia_Anna (Boyana)
133 529
18 dic 2020, 18:14

Обиталища 

  Poesía » Otra
288 2 2

 

Светът е пълен с корабокрушенци

и самотни острови.

Тектониката в нас ни разломява

на все по-отдалечаващи се орбити.

Привързани на времето в безкрая

задвижваме механиката на телата,

очите си отърсваме от сънните

видения, пришпорваме умората.

От нишките на мислите развързани

камбанно зазвучават раковините.

© Boyana Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Младене! Радвам се, че ти харесва начинът по който пиша!
  • Харесвам точно такава поезия. С малко думи казваш много, Бояна.

    "Тектониката в нас ни разломява
    на все по-отдалечаващи се орбити.
    Привързани на времето в безкрая
    задвижваме механиката на телата,
    очите си отърсваме от сънните
    видения, пришпорваме умората."

    Точно, образно и реалистично. Поздравление!
Propuestas
: ??:??