Lilia_Anna (Boyana)
133 529
18 дек. 2020 г., 18:14

Обиталища 

  Поэзия » Другая
289 2 2

 

Светът е пълен с корабокрушенци

и самотни острови.

Тектониката в нас ни разломява

на все по-отдалечаващи се орбити.

Привързани на времето в безкрая

задвижваме механиката на телата,

очите си отърсваме от сънните

видения, пришпорваме умората.

От нишките на мислите развързани

камбанно зазвучават раковините.

© Boyana Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Младене! Радвам се, че ти харесва начинът по който пиша!
  • Харесвам точно такава поезия. С малко думи казваш много, Бояна.

    "Тектониката в нас ни разломява
    на все по-отдалечаващи се орбити.
    Привързани на времето в безкрая
    задвижваме механиката на телата,
    очите си отърсваме от сънните
    видения, пришпорваме умората."

    Точно, образно и реалистично. Поздравление!
Предложения
: ??:??