Светът е пълен с корабокрушенци
и самотни острови.
Тектониката в нас ни разломява
на все по-отдалечаващи се орбити.
Привързани на времето в безкрая
задвижваме механиката на телата,
очите си отърсваме от сънните
видения, пришпорваме умората.
От нишките на мислите развързани
камбанно зазвучават раковините.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up