8 abr 2016, 6:09

Облаче

  Poesía » Otra
1K 0 10

 

Така нежно обикнах,
тъжно пропях,
на мъка навикнах,
и чувах за грях.
Тихо осъмна
моето малко небе
на две разделено,
на мълнии две.
И плахо прошепнах
на мама в дъжда
как искам да вкуся
(сънливо) мъгла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз отговорих на Лейди Фокс Благодаря ви, Ивон, Ани...
    Няма да отварям дума повече за единиците, но е абсурдно да получавам само петици и единици... на едно стихотворение. Аз вече оценявам честно - 5, 4 и т.н., но не и една звездичка. Никой в този сайт (дори аз) не мисля, че пише толкова зле, че да заслужава оценка "ужасно". Ако някой ме убеди (с думи) че заслужавам единичка за някое стихотворения, лично ще му посветя разказ или стихче и ще съм му вечно признателна. Дотук с мненията ми Много вдъхновение ви желая!
  • Хареса ми!
  • Благодаря на всички за мненията! Не искам да ги приемам (и да искам, не мога всички), искам да чета: мнения, критики, каквото ви хареса. Оценявайте както искате, все ми е едно. Просто коментар може да ми е много по-полезен. Защо съм странна не мога да обясня. Зодия близнаци съм Предполагам това обяснява всичко. Тук съм автор. В другите коментарни полета съм читател.

    Анастасия, аз искам да вкуся мъгла
    Мисана, на твоето мнение мога да разчитам
    Владимир Виолета Исмаил Лили Еси
    Лек ден!
  • Нежно и сладко! Поздрави!
  • eliboto (Лейди Фокс) е опитала да ме коментира, не се получило, цитирам я, както помоли - това е коментарът от нея:

    "Лимеруна, дълго се колебах къде да поставя последния си коментар за днес. Тази творба ми хареса. Искам да ти кажа нещо. Когато някой ти пише 1, ти започваш да питаш: "Ама защо така, ама толкова ли е ужасно...Кажете ми къде бъркаммм" И когато ти кажат къде бъркаш, следва:"Аз така си го чувствам, така ми идва отвътре..." Ти не приемаш чуждото мнение, затова те моля повече да не питаш, ако се случи... И още нещо, видно е и други забелязват, в теб живеят две личности. Едната е дете, другата прави коментари като професионалист. Малко е странно и объркващо. Същото е и за творбите ти. Няма да коментирам повече. Успехи. Това е последният ми коментар за днес."

    Ще отговарям после на всички Благодаря ви!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...