Облаче
Така нежно обикнах,
тъжно пропях,
на мъка навикнах,
и чувах за грях.
Тихо осъмна
моето малко небе
на две разделено,
на мълнии две.
И плахо прошепнах
на мама в дъжда
как искам да вкуся
(сънливо) мъгла.
© Йоана All rights reserved.
Така нежно обикнах,
тъжно пропях,
на мъка навикнах,
и чувах за грях.
Тихо осъмна
моето малко небе
на две разделено,
на мълнии две.
И плахо прошепнах
на мама в дъжда
как искам да вкуся
(сънливо) мъгла.
© Йоана All rights reserved.
Благодаря ви, Ивон, Ани...
Много вдъхновение ви желая!
Предполагам това обяснява всичко. Тук съм автор. В другите коментарни полета съм читател.
Виолета
Исмаил
Лили
Еси
И още нещо, видно е и други забелязват, в теб живеят две личности. Едната е дете, другата прави коментари като професионалист. Малко е странно и объркващо. Същото е и за творбите ти. Няма да коментирам повече. Успехи. Това е последният ми коментар за днес."
Благодаря ви!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....