Така нежно обикнах,
тъжно пропях,
на мъка навикнах,
и чувах за грях.
Тихо осъмна
моето малко небе
на две разделено,
на мълнии две.
И плахо прошепнах
на мама в дъжда
как искам да вкуся
(сънливо) мъгла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
Благодаря ви, Ивон, Ани...
Много вдъхновение ви желая!
Предполагам това обяснява всичко. Тук съм автор. В другите коментарни полета съм читател.
Виолета Исмаил Лили Еси
И още нещо, видно е и други забелязват, в теб живеят две личности. Едната е дете, другата прави коментари като професионалист. Малко е странно и объркващо. Същото е и за творбите ти. Няма да коментирам повече. Успехи. Това е последният ми коментар за днес."
Благодаря ви!imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
