Поспри се, поспри се, ти, облаче бяло,
да видят очите през погледа детски
как идеш от път над селце онемяло
и пълниш със спомени дните ми светски.
Поспрете, поспрете, вий, облаци сиви,
да видят очите ми - зорките стражи –
пак моята младост в години красиви,
преминала бурно по остри виражи.
О, спрете се, спрете се, облаци черни,
бучащи, от мълнии зли обладани,
да видите обич и чувства безмерни
как гинат в сплетни от душевните рани!