24.01.2011 г., 7:16 ч.

Облаци 

  Поезия » Друга
910 0 21

Поспри се, поспри се, ти, облаче бяло,

да видят очите през погледа детски

как идеш от път над селце онемяло

и пълниш със спомени дните ми светски.

 

Поспрете, поспрете, вий, облаци сиви,

да видят очите ми - зорките стражи –

пак моята младост в години красиви,

преминала бурно по остри виражи.

 

О, спрете се, спрете се, облаци черни,

бучащи, от мълнии зли обладани,

да видите обич и чувства безмерни

как гинат в сплетни от душевните рани!

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятна поезия... И градацията с облаците - от носталгичното и свидното, та до... днешното... Поздрав!
  • "О, спрете се, спрете се, облаци черни,

    бучащи, от мълнии зли обладани,

    да видите обич и чувства безмерни

    как гинат в сплетни от душевните рани!"

    Просто си казал всичко!Поздрави и комплименти!
  • Стиховете ти не са модерни, както повечето на младите автори , но ми напомнят за тези на писатели като Вазов например ... много ме връщат в детството и са страшно качествени и хубави Определено стиховете ти струват да се прочетат.
  • Чудесно! Прочетох с удоволствие!
  • !!!
  • Много затрогваща градация. А финалът е покъртителен и тъжен. Усетих.....!
  • Нещо ти е облачно днес, но е болезнено хубаво...
  • Хубаво!
  • като структура е екстра текстът, но финалният ред може да е по-добър:

    "... в порой на душевните рани!" -с специално "порой" не ми допада
  • Много хубав стих!
  • Хубаво е да усетиш... хубавото!
  • Поздравления, Ванка, за чистото чувство, пробудило този стих...Барона
  • " Я кажи ми, облаче ле бяло..."
    Хубав!
  • "да видят очите през погледа детски
    как идеш от път над селце онемяло
    и пълниш със спомени дните ми светски."

    Спомените - лек за всяка болка в душата!

  • !!!
    Чудесен стих!
    Светъл поздрав!
  • Вярвям, че само ти можеш да спреш облаците черни!
    И тогава,всичко останало можеш да видиш.
    Много ме трогна целия стих.Благодаря!
  • носталгията е тъжно чувство...
    и много истинско...познато усещане,
    и великолепен стих...сърдечно.
  • Ох...
    Това е много повече от носталгия... свива сърцето...
    Хубав стих.
  • Добра градация!
    А дали после започваме на чисто?
  • Стиха Ви има много мъдрост!

    да видите обич и чувства безмерни
    как гинат в порой на душевните рани!

    Душевните рани убиват. Благодаря Ви!
  • няма да се спре облачето, Иване....
    и това е най гадното в живота ни...

    носталгията е огромен звяр!

    разбирам те чудесно...!
Предложения
: ??:??