Jan 24, 2011, 7:16 AM

Облаци

  Poetry » Other
1.1K 0 20

Поспри се, поспри се, ти, облаче бяло,

да видят очите през погледа детски

как идеш от път над селце онемяло

и пълниш със спомени дните ми светски.

 

Поспрете, поспрете, вий, облаци сиви,

да видят очите ми - зорките стражи –

пак моята младост в години красиви,

преминала бурно по остри виражи.

 

О, спрете се, спрете се, облаци черни,

бучащи, от мълнии зли обладани,

да видите обич и чувства безмерни

как гинат в сплетни от душевните рани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятна поезия... И градацията с облаците - от носталгичното и свидното, та до... днешното... Поздрав!
  • "О, спрете се, спрете се, облаци черни,

    бучащи, от мълнии зли обладани,

    да видите обич и чувства безмерни

    как гинат в сплетни от душевните рани!"

    Просто си казал всичко!Поздрави и комплименти!
  • Стиховете ти не са модерни, както повечето на младите автори , но ми напомнят за тези на писатели като Вазов например ... много ме връщат в детството и са страшно качествени и хубави Определено стиховете ти струват да се прочетат.
  • Чудесно! Прочетох с удоволствие!
  • !!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...