24 янв. 2011 г., 07:16

Облаци

1.1K 0 20

Поспри се, поспри се, ти, облаче бяло,

да видят очите през погледа детски

как идеш от път над селце онемяло

и пълниш със спомени дните ми светски.

 

Поспрете, поспрете, вий, облаци сиви,

да видят очите ми - зорките стражи –

пак моята младост в години красиви,

преминала бурно по остри виражи.

 

О, спрете се, спрете се, облаци черни,

бучащи, от мълнии зли обладани,

да видите обич и чувства безмерни

как гинат в сплетни от душевните рани!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятна поезия... И градацията с облаците - от носталгичното и свидното, та до... днешното... Поздрав!
  • "О, спрете се, спрете се, облаци черни,

    бучащи, от мълнии зли обладани,

    да видите обич и чувства безмерни

    как гинат в сплетни от душевните рани!"

    Просто си казал всичко!Поздрави и комплименти!
  • Стиховете ти не са модерни, както повечето на младите автори , но ми напомнят за тези на писатели като Вазов например ... много ме връщат в детството и са страшно качествени и хубави Определено стиховете ти струват да се прочетат.
  • Чудесно! Прочетох с удоволствие!
  • !!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...