15 may 2015, 20:54

Облаци

  Poesía » Otra
465 0 0

Нахлуха облаци в града,

за буря нещо изкрещяха.

Отнеха всяка светлина,

над улиците заиграха.

 

А вятърът ги подреди

и заповед им даде ясна:

„Гърмете смело до зори,

земята направете тясна!”

 

И като взвод войници те

пушките си заредиха.

Всеки своя път пое,

небето цялото покриха.

 

…………………………..

 

Какъв спектакъл само стана,

каква смразяваща картина.

На тази облачна закана

отговор какъв ще има?!

 

Дали човекът има шанс

срещу стихията небесна?

Дали ще види светлина

отнейде ярко да проблесне?!

 

Така е често и в живота -

надвисне буря, гръм удари,

човекът бавно, с неохота

потъва в своите кошмари.

 

А изход има – лъч надежда

раздира бързо тъмнината,

когато с вяра той поглежда

към Извора на светлината.

 

И дума само, подплатена с вяра,

да изрече – „Христе, спаси ме!”

И ето – облаците ще ги няма

и бурята ще го отмине!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...