15.05.2015 г., 20:54

Облаци

462 0 0

Нахлуха облаци в града,

за буря нещо изкрещяха.

Отнеха всяка светлина,

над улиците заиграха.

 

А вятърът ги подреди

и заповед им даде ясна:

„Гърмете смело до зори,

земята направете тясна!”

 

И като взвод войници те

пушките си заредиха.

Всеки своя път пое,

небето цялото покриха.

 

…………………………..

 

Какъв спектакъл само стана,

каква смразяваща картина.

На тази облачна закана

отговор какъв ще има?!

 

Дали човекът има шанс

срещу стихията небесна?

Дали ще види светлина

отнейде ярко да проблесне?!

 

Така е често и в живота -

надвисне буря, гръм удари,

човекът бавно, с неохота

потъва в своите кошмари.

 

А изход има – лъч надежда

раздира бързо тъмнината,

когато с вяра той поглежда

към Извора на светлината.

 

И дума само, подплатена с вяра,

да изрече – „Христе, спаси ме!”

И ето – облаците ще ги няма

и бурята ще го отмине!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...