May 15, 2015, 8:54 PM

Облаци

  Poetry » Other
463 0 0

Нахлуха облаци в града,

за буря нещо изкрещяха.

Отнеха всяка светлина,

над улиците заиграха.

 

А вятърът ги подреди

и заповед им даде ясна:

„Гърмете смело до зори,

земята направете тясна!”

 

И като взвод войници те

пушките си заредиха.

Всеки своя път пое,

небето цялото покриха.

 

…………………………..

 

Какъв спектакъл само стана,

каква смразяваща картина.

На тази облачна закана

отговор какъв ще има?!

 

Дали човекът има шанс

срещу стихията небесна?

Дали ще види светлина

отнейде ярко да проблесне?!

 

Така е често и в живота -

надвисне буря, гръм удари,

човекът бавно, с неохота

потъва в своите кошмари.

 

А изход има – лъч надежда

раздира бързо тъмнината,

когато с вяра той поглежда

към Извора на светлината.

 

И дума само, подплатена с вяра,

да изрече – „Христе, спаси ме!”

И ето – облаците ще ги няма

и бурята ще го отмине!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...