2 jul 2015, 18:18

Облаци от прах 

  Poesía » Filosófica
437 0 3

Пътеката ми, вече уморена,

изглежда, че приключва в тишина.

Изгубва се в потока на безвремието.

Там няма ни прозорец, ни врата,

които да откриват нещо друго -

реалност или някаква мечта.

Там няма нито нежност, нито грубост.

Единствено безлична самота.

 

И сигурно това съм пожелала...

Защото не успях да се открия

в забързаните стъпки на квартала,

с тревогите за бъдното пропити.

Не се открих и в ласките на утрото,

усмихващо се в нечии очи.

Простих се и с надеждата в изкуството

да запечатам някак си лъчите

на своето нетленно откровение.

На себе си, каквато все не бях.

 

И няма как... Защото съм безвремие,

танцуващо сред облаци от прах.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!
  • хареса ми!
  • Едно стихотворение, което свети с мрачна светлина и безнадеждност, като къс черно самородно злато. Написано в любимата ми тоналност, с импонираща изразност. Улучваш в центъра на сърцето, Из!
    Рядко въздействащ по сила стих! Поздравление и най-висока оценка!
Propuestas
: ??:??