Облаци от прах

Iszaard (Нели Дерали)
62 137

2.07.2015 г., 18:18 ч.

Поезия » Философска

512 0 3

Пътеката ми, вече уморена,

изглежда, че приключва в тишина.

Изгубва се в потока на безвремието.

Там няма ни прозорец, ни врата,

които да откриват нещо друго -

реалност или някаква мечта.

Там няма нито нежност, нито грубост.

Единствено безлична самота.

И сигурно това съм пожелала...

Защото не успях да се открия

в забързаните стъпки на квартала,

с тревогите за бъдното пропити.

Не се открих и в ласките на утрото,

усмихващо се в нечии очи.

Простих се и с надеждата в изкуството

да запечатам някак си лъчите

на своето нетленно откровение.

На себе си, каквато все не бях.

И няма как... Защото съм безвремие,

танцуващо сред облаци от прах.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.