Облаци от прах
Пътеката ми, вече уморена,
изглежда, че приключва в тишина.
Изгубва се в потока на безвремието.
Там няма ни прозорец, ни врата,
които да откриват нещо друго -
реалност или някаква мечта.
Там няма нито нежност, нито грубост.
Единствено безлична самота.
И сигурно това съм пожелала...
Защото не успях да се открия
в забързаните стъпки на квартала,
с тревогите за бъдното пропити.
Не се открих и в ласките на утрото,
усмихващо се в нечии очи.
Простих се и с надеждата в изкуството
да запечатам някак си лъчите
на своето нетленно откровение.
На себе си, каквато все не бях.
И няма как... Защото съм безвремие,
танцуващо сред облаци от прах.
© Нели Дерали All rights reserved.
