Гледам аз към облака,
чудя се как ли е създаден,
мисля, мисля, но не знам,
и накрая си признах.
Чудя как да хвана,
рима с този облак,
като риба.
Чудя, чудя и казах,
ще го кръстя малък рак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хриси Миланова Todos los derechos reservados
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
