Земята роди я, но и я прокле.
Да няма тя нито ръка, ни нозе.
Да влачи езика си редом калта.
Да плаче и носи до гроба греха.
Вятър повя, и му даде крила.
Треперещи взор над цели простор -
дъх на разум и вечна правдa
безмилостний клюн и мощни крака.
Проклета е тя, но има делба -
ласка и маска е нейна съдба.
В нейна прегръдка оставаш без дъх
и нейна целувка е сластната смърт. ...