7.10.2014 г., 23:57  

Облак и слама

362 0 1

Земята роди я, но и я прокле.
Да няма тя нито ръка, ни нозе.
Да влачи езика си редом калта.
Да плаче и носи до гроба греха.

Вятър повя, и му даде крила.
Треперещи взор над цели простор -
дъх на разум и вечна правдa
безмилостний клюн и мощни крака.

Проклета е тя, но има делба -
ласка и маска е нейна съдба. 
В нейна прегръдка оставаш без дъх
и нейна целувка е сластната смърт.

А как той да гледа, без да прави -
жал му е нему, за нашите нрави.

И високо се рее нему духът -
ала жал и скръб е въздушният път.

И през океани без остров с криле
той просто се рее, но накъде...
И през жар и камък се влачи тя,
но все по тънка е нейна снага...

Защото се любят и мразят сега.
И кой ли жътвар, днес ще се сети
перо и люспа, в едно че са слети?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алдебаран Н Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....