27 mar 2020, 7:22  

Садим си здравец на балконите 

  Poesía
1096 6 12

Я, виж надолу, по-надолу в тъмното,

в заровената памет на пръстта...

Оказва се, че някъде по стръмното,

човекът се разминал със света.

 

И трябвало да стигне в най-дълбокото

на блатото от слава и печал

и птица да потърси в най-високото:

"Живял ли съм или не съм живял??"

 

А ти, поете - жадно, гладно, страдащо

миро́ за красота, любов и лек,

с вода от кораби неплаващи

измий я болката облечена в човек...

 

... Садим си здравец на балконите,

а в небесата люлякът цъфти

щом прецъфтят последно и налъмите,

дано и любовта да ни прости!

© Todos los derechos reservados

Отвърнах взор от низости и злоба
и грейна в миг, миросан моят ден.
Разкъсани, веригите, на роба,
ръждясаха. Не са, не са за мен.
И леко ми е, светло на душата ...
  643  15 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да бъде или не- това му тежало на човека. Много по-късно се появили сериозните грижи Благодаря ви за думите Силве, Дочка, Цвете и Деа!
  • "Оказало се - някъде по стръмното,

    човекът се разминал със света."

    Или светът с космическата скорост
    покрай човека в миг е прелетял.
    И преди той да разбере живота
    животът бързичко е прецъфтял.
  • Любовта ще прости, ама докато цъфнат налъмите, не знам дали ще разбере, човекът, дали е живял и по-точно как.
    Хареса ми!
  • Красота!
  • Ех, младостта прецъфтя, ще садим боб и леща... Благодаря ви Дени, Вили, Генек, Надя, Геновева, Пепи, Юри и Ели!
  • Много хубаво, но "щом прецъфтят последно и налъмите,
    дано и любовта да ни прости!", малко на клетва ми идва. Тез' налъми кога ще цъфнат?
  • Хубавооо!
  • Хубавоооо...
  • Теменужки, нарциси, люляци, маргаритки, зюмбюли... ще си ги посадя в градината тези цветя, почнаха да ми харесват! 😊
  • Без думи! Само преръдка.
  • Поздравления, Краси!
  • Чудесно е, Краси,
Propuestas
: ??:??