27.03.2020 г., 7:22 ч.
Садим си здравец на балконите
Я, виж надолу, по-надолу в тъмното,
в заровената памет на пръстта...
Оказва се, че някъде по стръмното,
човекът се разминал със света.
И трябвало да стигне в най-дълбокото
на блатото от слава и печал
и птица да потърси в най-високото:
"Живял ли съм или не съм живял??"
А ти, поете - жадно, гладно, страдащо
миро́ за красота, любов и лек,
с вода от кораби неплаващи
измий я болката облечена в човек...
... Садим си здравец на балконите,
а в небесата люлякът цъфти
щом прецъфтят последно и налъмите,
дано и любовта да ни прости!
Свързани произведения
Отвърнах взор от низости и злоба
и грейна в миг, миросан моят ден.
Разкъсани, веригите, на роба,
ръждясаха. Не са, не са за мен.
И леко ми е, светло на душата ...
и грейна в миг, миросан моят ден.
Разкъсани, веригите, на роба,
ръждясаха. Не са, не са за мен.
И леко ми е, светло на душата ...
643
7
15
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Да бъде или не- това му тежало на човека. Много по-късно се появили сериозните грижи
Благодаря ви за думите Силве, Дочка, Цвете и Деа! -
"Оказало се - някъде по стръмното,
човекът се разминал със света."
Или светът с космическата скорост
покрай човека в миг е прелетял.
И преди той да разбере живота
животът бързичко е прецъфтял. -
Любовта ще прости, ама докато цъфнат налъмите, не знам дали ще разбере, човекът, дали е живял и по-точно как.
Хареса ми! -
Красота!
-
Ех, младостта прецъфтя, ще садим боб и леща... Благодаря ви Дени, Вили, Генек, Надя, Геновева, Пепи, Юри и Ели!
-
Много хубаво, но "щом прецъфтят последно и налъмите,
дано и любовта да ни прости!", малко на клетва ми идва.
Тез' налъми кога ще цъфнат? 
-
Хубавооо!
-
Хубавоооо...
-
Теменужки, нарциси, люляци, маргаритки, зюмбюли... ще си ги посадя в градината тези цветя, почнаха да ми харесват! 😊
-
Без думи! Само преръдка.
-
Поздравления, Краси!
-
Чудесно е, Краси,
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
