Садим си здравец на балконите
Я, виж надолу, по-надолу в тъмното,
в заровената памет на пръстта...
Оказва се, че някъде по стръмното,
човекът се разминал със света.
И трябвало да стигне в най-дълбокото
на блатото от слава и печал
и птица да потърси в най-високото:
"Живял ли съм или не съм живял??"
А ти, поете - жадно, гладно, страдащо
миро́ за красота, любов и лек,
с вода от кораби неплаващи
измий я болката облечена в човек...
... Садим си здравец на балконите,
а в небесата люлякът цъфти
щом прецъфтят последно и налъмите,
дано и любовта да ни прости!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Благодаря ви за думите Силве, Дочка, Цвете и Деа!
