17 jul 2006, 11:03

Облечени мисли

Poesía

844 0 14

към "filantrop"

Възможно ли е...?
В ризници от думи
научени сме още от деца
най-чистите си мисли да обличаме.
Дори когато истински обичаме
пак с фразите гримираме лица
на мисли и на чувства. Под парфюма
на куха реч уханието се крие
на мислите ни. Девствени и голи
да бъдат искаш...! Но каква магия,
каква могъща, свръхчовешка воля,
да раздере привичната одежда
на думите, способна е, кажи ми!?
Страст, болка, ужас, вяра и надежда!
А може би...докосване любимо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lanfear (Емма)

Да...докосването...

2006-07-21T01:14:34+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Може би, Мая, но лично аз при този словоред го усещам като ритъм, а и ми е необходим заради римата на "крие" с "магия". Но не споря, ти притежаваш много фино чувство за поезия, така че е възможно и да си права. В този случай последствията си остават за мен. Поздрави!

2006-07-18T11:51:08+03:00
изречена (Мая Попова)

Чудесно разбрах смисъла, не това имах предвид, а друго -
"Под парфюма
на куха реч уханието се крие
на мислите ни" може би е "Под парфюма на куха реч се крие уханието на мислите ни" или "Под парфюма на куха реч уханието на мислите се крие". Прочети си го пак и ще ме разбереш

2006-07-18T11:33:43+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Благодаря на всички!
Не, Мая, не е разменен словореда, наистина често се случва така, че красивата същност на мисълта не може да се изяви, остава скрита зад дрехите, грима, парфюма...- както искаш го наречи - на кухата реч. Макар че, нормално би трябвало да бъде обратното - речта да разкрива красотата на мисълта. Но всъщност този стих е в контекста на идеята на цялото стихотворение.

2006-07-18T09:43:29+03:00
Moira (Мойра)

Хубаво!

2006-07-17T22:42:16+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0