17 jul 2006, 11:03

Облечени мисли

  Poesía
849 0 14
към "filantrop"

Възможно ли е...?
В ризници от думи
научени сме още от деца
най-чистите си мисли да обличаме.
Дори когато истински обичаме
пак с фразите гримираме лица
на мисли и на чувства. Под парфюма
на куха реч уханието се крие
на мислите ни. Девствени и голи
да бъдат искаш...! Но каква магия,
каква могъща, свръхчовешка воля,
да раздере привичната одежда
на думите, способна е, кажи ми!?
Страст, болка, ужас, вяра и надежда!
А може би...докосване любимо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да...докосването...
  • Може би, Мая, но лично аз при този словоред го усещам като ритъм, а и ми е необходим заради римата на "крие" с "магия". Но не споря, ти притежаваш много фино чувство за поезия, така че е възможно и да си права. В този случай последствията си остават за мен. Поздрави!
  • Чудесно разбрах смисъла, не това имах предвид, а друго -
    "Под парфюма
    на куха реч уханието се крие
    на мислите ни" може би е "Под парфюма на куха реч се крие уханието на мислите ни" или "Под парфюма на куха реч уханието на мислите се крие". Прочети си го пак и ще ме разбереш
  • Благодаря на всички!
    Не, Мая, не е разменен словореда, наистина често се случва така, че красивата същност на мисълта не може да се изяви, остава скрита зад дрехите, грима, парфюма...- както искаш го наречи - на кухата реч. Макар че, нормално би трябвало да бъде обратното - речта да разкрива красотата на мисълта. Но всъщност този стих е в контекста на идеята на цялото стихотворение.
  • Хубаво!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...