17.07.2006 г., 11:03

Облечени мисли

847 0 14
към "filantrop"

Възможно ли е...?
В ризници от думи
научени сме още от деца
най-чистите си мисли да обличаме.
Дори когато истински обичаме
пак с фразите гримираме лица
на мисли и на чувства. Под парфюма
на куха реч уханието се крие
на мислите ни. Девствени и голи
да бъдат искаш...! Но каква магия,
каква могъща, свръхчовешка воля,
да раздере привичната одежда
на думите, способна е, кажи ми!?
Страст, болка, ужас, вяра и надежда!
А може би...докосване любимо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да...докосването...
  • Може би, Мая, но лично аз при този словоред го усещам като ритъм, а и ми е необходим заради римата на "крие" с "магия". Но не споря, ти притежаваш много фино чувство за поезия, така че е възможно и да си права. В този случай последствията си остават за мен. Поздрави!
  • Чудесно разбрах смисъла, не това имах предвид, а друго -
    "Под парфюма
    на куха реч уханието се крие
    на мислите ни" може би е "Под парфюма на куха реч се крие уханието на мислите ни" или "Под парфюма на куха реч уханието на мислите се крие". Прочети си го пак и ще ме разбереш
  • Благодаря на всички!
    Не, Мая, не е разменен словореда, наистина често се случва така, че красивата същност на мисълта не може да се изяви, остава скрита зад дрехите, грима, парфюма...- както искаш го наречи - на кухата реч. Макар че, нормално би трябвало да бъде обратното - речта да разкрива красотата на мисълта. Но всъщност този стих е в контекста на идеята на цялото стихотворение.
  • Хубаво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...