Jul 17, 2006, 11:03 AM

Облечени мисли

Poetry

845 0 14

към "filantrop"

Възможно ли е...?
В ризници от думи
научени сме още от деца
най-чистите си мисли да обличаме.
Дори когато истински обичаме
пак с фразите гримираме лица
на мисли и на чувства. Под парфюма
на куха реч уханието се крие
на мислите ни. Девствени и голи
да бъдат искаш...! Но каква магия,
каква могъща, свръхчовешка воля,
да раздере привичната одежда
на думите, способна е, кажи ми!?
Страст, болка, ужас, вяра и надежда!
А може би...докосване любимо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lanfear (Емма)

Да...докосването...

2006-07-21T01:14:34+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Може би, Мая, но лично аз при този словоред го усещам като ритъм, а и ми е необходим заради римата на "крие" с "магия". Но не споря, ти притежаваш много фино чувство за поезия, така че е възможно и да си права. В този случай последствията си остават за мен. Поздрави!

2006-07-18T11:51:08+03:00
изречена (Мая Попова)

Чудесно разбрах смисъла, не това имах предвид, а друго -
"Под парфюма
на куха реч уханието се крие
на мислите ни" може би е "Под парфюма на куха реч се крие уханието на мислите ни" или "Под парфюма на куха реч уханието на мислите се крие". Прочети си го пак и ще ме разбереш

2006-07-18T11:33:43+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Благодаря на всички!
Не, Мая, не е разменен словореда, наистина често се случва така, че красивата същност на мисълта не може да се изяви, остава скрита зад дрехите, грима, парфюма...- както искаш го наречи - на кухата реч. Макар че, нормално би трябвало да бъде обратното - речта да разкрива красотата на мисълта. Но всъщност този стих е в контекста на идеята на цялото стихотворение.

2006-07-18T09:43:29+03:00
Moira (Мойра)

Хубаво!

2006-07-17T22:42:16+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0