Обрати

9 ago 2018, 11:39

Poesía

1311 19 28

...И замълчах.
Сърцето ми безмълвно
потрепна като гълъб наранен
и тъмна болка моя свят изпълни.
Усетих,
че умирам този ден.
Но не умрях.
Поех на дълъг път –
(навярно той все някъде извежда).
Край мен дървета пролетно цъфтят
и ситничко вали.
Вали надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Обрати

Искате да прочетете повече?

Propuestas