Вървя по стъпките на вятъра,
разрошил клоните на минало.
От залеза окървавен в кармин,
на хоризонта плаче гларус.
Златисти, дюните горят
на спомените ми петите.
По черните черупки мидени
танцува шумно всекидневие.
И детството ми - рибка сребърна,
все по-игриво гмурка се в очите.
Момичето със русите къдрици
пак сбира погледи-рибарски мрежи. ...