Обратни следи
Вървя по стъпките на вятъра,
разрошил клоните на минало.
От залеза окървавен в кармин,
на хоризонта плаче гларус.
Златисти, дюните горят
на спомените ми петите.
По черните черупки мидени
танцува шумно всекидневие.
И детството ми - рибка сребърна,
все по-игриво гмурка се в очите.
Момичето със русите къдрици
пак сбира погледи-рибарски мрежи.
Луната е по-бледа от следите,
които без да зная съм оставила.
Грижовно ги люлее в своя скут
морето - любовник, незабравил ме.
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
