ОБРАТНО БРОЕНЕ
Бяхме силни, бяхме млади, влюбени – като деца,
бронзовите листопади се разпущаха над нас,
щедра есен – плод и песен, бѝло – бухнало сено,
в шепа – орехче и кестен, златни нишки връз везмо,
камъче в планински извор – капчица кристален мед,
благославях всеки изгрев, в който се събуждах с теб,
силни сокове небесни – буйни приливи и грях.
Бе прекрасно, беше лесно – ти бе мой и твоя бях.
Да се върнем в тази дата – ти дали ще си готов?
Минала бих под дъгата за едничката любов.