10.04.2024 г., 10:29

Обратно броене

448 3 12

ОБРАТНО БРОЕНЕ

Бяхме силни, бяхме млади, влюбени – като деца,
бронзовите листопади се разпущаха над нас,
щедра есен – плод и песен, бѝло – бухнало сено,
в шепа – орехче и кестен, златни нишки връз везмо,
камъче в планински извор – капчица кристален мед,
благославях всеки изгрев, в който се събуждах с теб,
силни сокове небесни – буйни приливи и грях.
Бе прекрасно, беше лесно – ти бе мой и твоя бях.
Да се върнем в тази дата – ти дали ще си готов?
Минала бих под дъгата за едничката любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...