Човек (Анна Станоева)
190 4916
25 jun 2009, 17:05

Обратно броене 

  Poesía » Otra
989 0 17

 

Текат реките. Вятърът подсвирва

мелодии отпреди пет лета.

А сивият ми делник се подмилква

със спомена за няколко деца.

 

Не съм забравила, не бих могла.

Момчетата ви, двойките, смеха ви

и трепетите силни в есента,

печелейки наградите си първи.

 

Създала бях ви паралелен свят,

във който да се чувствате добре.

Сега разбирам, колко тих и сляп…

Животът ми е… празно кабаре.

 

 

 

*** На талантливите деца, които отдавна вече не са деца, но след толкова време все още не са ме забравили и продължават да се опитват да върнат времето назад.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??