Човек (Анна Станоева) Човек (Анна Станоева)
23 192
Jun 25, 2009, 5:05 PM

Обратно броене

  Poetry » Other
1.3K 0 17

 

Текат реките. Вятърът подсвирва

мелодии отпреди пет лета.

А сивият ми делник се подмилква

със спомена за няколко деца.

 

Не съм забравила, не бих могла.

Момчетата ви, двойките, смеха ви

и трепетите силни в есента,

печелейки наградите си първи.

 

Създала бях ви паралелен свят,

във който да се чувствате добре.

Сега разбирам, колко тих и сляп…

Животът ми е… празно кабаре.

 

 

 

*** На талантливите деца, които отдавна вече не са деца, но след толкова време все още не са ме забравили и продължават да се опитват да върнат времето назад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0