Обратно броене
Текат реките. Вятърът подсвирва
мелодии отпреди пет лета.
А сивият ми делник се подмилква
със спомена за няколко деца.
Не съм забравила, не бих могла.
Момчетата ви, двойките, смеха ви
и трепетите силни в есента,
печелейки наградите си първи.
Създала бях ви паралелен свят,
във който да се чувствате добре.
Сега разбирам, колко тих и сляп…
Животът ми е… празно кабаре.
*** На талантливите деца, които отдавна вече не са деца, но след толкова време все още не са ме забравили и продължават да се опитват да върнат времето назад.
© Анна Станоева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
много силно
-
Благодаря ви, че се отбихте!
-
В други светове бягаме неволно...
-
Това е обратното броенена...на празно кабаре!Много хубаво!
-
!*
-
Много силен стих, браво!
-
Хубав стих усеща се, че е писан с много любов
И е страхотно посвещението което си направила Поздрави! -
Мил и топъл стих!
-
Мим...
-
Така си е не се забравя хубавото минало ЛЕСНО.А те са страхотни деца и заслужават не само стих......НО.......
-
за какво си спомняш-би ли пояснила?
-
Дълго още не те забравят и да изпълват живота ти с топли спомени!
-
Даденото ще се помни,Човече!
Хубавото не се забравя лесно! -
Много ми хареса! Всеотдайност си!
-
Поздрав!
-
Разнообрази програмата да се напълни кабарето!
-
топло, много!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
