Текат реките. Вятърът подсвирва
мелодии отпреди пет лета.
А сивият ми делник се подмилква
със спомена за няколко деца.
Не съм забравила, не бих могла.
Момчетата ви, двойките, смеха ви
и трепетите силни в есента,
печелейки наградите си първи.
Създала бях ви паралелен свят,
във който да се чувствате добре.
Сега разбирам, колко тих и сляп…
Животът ми е… празно кабаре. ...