25 июн. 2009 г., 17:05

Обратно броене 

  Поэзия » Другая
1064 0 17

 

Текат реките. Вятърът подсвирва

мелодии отпреди пет лета.

А сивият ми делник се подмилква

със спомена за няколко деца.

 

Не съм забравила, не бих могла.

Момчетата ви, двойките, смеха ви

и трепетите силни в есента,

печелейки наградите си първи.

 

Създала бях ви паралелен свят,

във който да се чувствате добре.

Сега разбирам, колко тих и сляп…

Животът ми е… празно кабаре.

 

 

 

*** На талантливите деца, които отдавна вече не са деца, но след толкова време все още не са ме забравили и продължават да се опитват да върнат времето назад.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??