27 ago 2007, 11:32

Обратно броене

  Poesía
1.2K 0 30

Броях обратно... Сбъркано-безумно.

Пресмятах калкулаторно - без ресто.

Наслагвах си измислици. Наумно.

С прибързването бърках твърде често.


И някак си безтактово отчитах

минорната подвижност на стрелките.

Сама и безчасовникова скитах,

по пясъчния циферблат на  дните.


Но не броих, когато те целувах,

привлечена с фатална магнетичност.

В отчаяна безцифреност жадувах

пулсираща и топла хармоничност.


В броенето без такт се престаравах

с последователност математична.

Безброен си.  А аз... обездумявах

от любовта ти сляпа. И различна.


И вече във  пресметнатото време,

секундно-точно себе си сверявам.

Самотните часовници са бреме.

А с тебе - и на пръсти преброявам.


Броя... Но не обратно. Все без ресто.

Наум пресмятам - точно и логично.

Не се налага и не бъркам често.

Тиктакам в твоя ритъм хармонично.



26.08.2007 г.

Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но не броих, когато те целувах,
    привлечена с фатална магнетичност

    Не брой, когато целуваш, никога!!!
  • Невероятен стих!!!Намерила си точните думи ,браво Дари!!!
    Поздрав !!!
  • чудя са що са скри таа Драга Смехуркова?
    що я отнЕма пут тоа стих?
  • Страхотен е стиха ти, Дарче!!!
    Поздравления!!!

    п.с. Тези срещи зареждат с огромна енергия. Макар, че с теб ни делят някакви си трийсетина километра, ние се видяхме на 450. Но трябва да ти кажа, че съм щастлив от това. Благодаря ти и за подаръка!!!
  • Браво,Дарче!Отново смразяващ стих,не...,думата май е ерудиращ,дистанциращ,абе внесе емоция в мен,за което благодаря!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...