Обратно броене
Броях обратно... Сбъркано-безумно.
Пресмятах калкулаторно - без ресто.
Наслагвах си измислици. Наумно.
С прибързването бърках твърде често.
И някак си безтактово отчитах
минорната подвижност на стрелките.
Сама и безчасовникова скитах,
по пясъчния циферблат на дните.
Но не броих, когато те целувах,
привлечена с фатална магнетичност.
В отчаяна безцифреност жадувах
пулсираща и топла хармоничност.
В броенето без такт се престаравах
с последователност математична.
Безброен си. А аз... обездумявах
от любовта ти сляпа. И различна.
И вече във пресметнатото време,
секундно-точно себе си сверявам.
Самотните часовници са бреме.
А с тебе - и на пръсти преброявам.
Броя... Но не обратно. Все без ресто.
Наум пресмятам - точно и логично.
Не се налага и не бъркам често.
Тиктакам в твоя ритъм хармонично.
26.08.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
