gamarima (Маргарита Петрова) gamarima (Маргарита Петрова)
7 123
1 feb 2012, 11:47

Обратно броене

  Poesía » Otra
959 0 6

                                                           Обратно броене

                                  Когато плачът стане само игла -

                                  забравена в куп от сено...

                                  Щом добрият смешник си загуби гласа

                                  в оглушителен жабешки хор...

                                  По пътеката в двора пролази трева,

                                  а над прага надвисне бръшлян...

                                  Ти не чукай, а влез...

                                   ... и аз ще съм там!

                                   Ще седя до огнището - сринат от страх,

                                   ненамирайки димна следа.

                                   Ще пращя от надежда за въгленче грях,

                                   от което да лумне дъга.

                                   И леко стените на стария дом

                                   ще се слеят с цвета на нощта.

                                   Чрез обратно броене ще станем деца -

                                   заиграли се  в задния двор...

                                   Погледни към небето, което е в нас!

                                   Колко много съзвездия има!

                                   За пътуване дълго ще ни трябва запас

                                   от обич и нерви, и страст запалима.

                                   Приседни до огнището! Влез в пепелта!

                                   Ако живият огън го няма,

                                   ще докосна лицето ти с нежност и плам...

                                   и ще светим сред сухата  плява!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0