1 feb 2012, 11:47

Обратно броене

  Poesía » Otra
956 0 6

                                                           Обратно броене

                                  Когато плачът стане само игла -

                                  забравена в куп от сено...

                                  Щом добрият смешник си загуби гласа

                                  в оглушителен жабешки хор...

                                  По пътеката в двора пролази трева,

                                  а над прага надвисне бръшлян...

                                  Ти не чукай, а влез...

                                   ... и аз ще съм там!

                                   Ще седя до огнището - сринат от страх,

                                   ненамирайки димна следа.

                                   Ще пращя от надежда за въгленче грях,

                                   от което да лумне дъга.

                                   И леко стените на стария дом

                                   ще се слеят с цвета на нощта.

                                   Чрез обратно броене ще станем деца -

                                   заиграли се  в задния двор...

                                   Погледни към небето, което е в нас!

                                   Колко много съзвездия има!

                                   За пътуване дълго ще ни трябва запас

                                   от обич и нерви, и страст запалима.

                                   Приседни до огнището! Влез в пепелта!

                                   Ако живият огън го няма,

                                   ще докосна лицето ти с нежност и плам...

                                   и ще светим сред сухата  плява!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...