1.02.2012 г., 11:47 ч.

Обратно броене 

  Поезия » Друга
761 0 6

                                                           Обратно броене

                                  Когато плачът стане само игла -

                                  забравена в куп от сено...

                                  Щом добрият смешник си загуби гласа

                                  в оглушителен жабешки хор...

                                  По пътеката в двора пролази трева,

                                  а над прага надвисне бръшлян...

                                  Ти не чукай, а влез...

                                   ... и аз ще съм там!

                                   Ще седя до огнището - сринат от страх,

                                   ненамирайки димна следа.

                                   Ще пращя от надежда за въгленче грях,

                                   от което да лумне дъга.

                                   И леко стените на стария дом

                                   ще се слеят с цвета на нощта.

                                   Чрез обратно броене ще станем деца -

                                   заиграли се  в задния двор...

                                   Погледни към небето, което е в нас!

                                   Колко много съзвездия има!

                                   За пътуване дълго ще ни трябва запас

                                   от обич и нерви, и страст запалима.

                                   Приседни до огнището! Влез в пепелта!

                                   Ако живият огън го няма,

                                   ще докосна лицето ти с нежност и плам...

                                   и ще светим сред сухата  плява!

 

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??