Обратно броене
Обратно броене
Когато плачът стане само игла -
забравена в куп от сено...
Щом добрият смешник си загуби гласа
в оглушителен жабешки хор...
По пътеката в двора пролази трева,
а над прага надвисне бръшлян...
Ти не чукай, а влез...
... и аз ще съм там!
Ще седя до огнището - сринат от страх,
ненамирайки димна следа.
Ще пращя от надежда за въгленче грях,
от което да лумне дъга.
И леко стените на стария дом
ще се слеят с цвета на нощта.
Чрез обратно броене ще станем деца -
заиграли се в задния двор...
Погледни към небето, което е в нас!
Колко много съзвездия има!
За пътуване дълго ще ни трябва запас
от обич и нерви, и страст запалима.
Приседни до огнището! Влез в пепелта!
Ако живият огън го няма,
ще докосна лицето ти с нежност и плам...
и ще светим сред сухата плява!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Петрова Все права защищены
