12 jun 2013, 7:48

Обратно броене от сто

  Poesía
731 0 3

Усмихвам се, а вътре в мен гори...

крещя удавена в пожар от думи,

усмихвам се, а много ме боли,

но ти ще видиш само любовта ми...

 

Все повече фалшиви лица ме пресрещат,

говорят ми глупости пълни с лъжи,

а ти си застанал неподвижно отсреща

и  поглед суров ме безгласно вини...

Аз слушам онези празноглави отрепки,

които редят се да ми бъдат сефте,

пребълващи гняв със душите си дребни,

дето биха продали наркотик на дете,

дето биха заровили жив във земята

и на сляп ще отрежат и двете ръце...

Аз усмихвам се... Плаче със сълзи душата

и разбито на сто бие нямо сърце...

 

Хайде брой по парчета, залепи ги със устни,

преди теб все броиха, но не стигнаха сто,

и години наред се отказват на десет,

не броят по нагоре... и пропускат число...

Хайде, брой в единици, залепи ги с доверие,

започни от начало или спри до едно,

почнеш ли да броиш, сила все ще намеря,

да започна обратно броене от сто.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Вальо и Ками, че ме посетихте Мило ми е!
  • Болезнено, но истинско, хубаво и добре казано!!!
  • Сърце си събери разбито,
    толеранс дай му сто дни,
    остави го да посвиква
    с любов от която не боли!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....