Jun 12, 2013, 7:48 AM

Обратно броене от сто

  Poetry
727 0 3

Усмихвам се, а вътре в мен гори...

крещя удавена в пожар от думи,

усмихвам се, а много ме боли,

но ти ще видиш само любовта ми...

 

Все повече фалшиви лица ме пресрещат,

говорят ми глупости пълни с лъжи,

а ти си застанал неподвижно отсреща

и  поглед суров ме безгласно вини...

Аз слушам онези празноглави отрепки,

които редят се да ми бъдат сефте,

пребълващи гняв със душите си дребни,

дето биха продали наркотик на дете,

дето биха заровили жив във земята

и на сляп ще отрежат и двете ръце...

Аз усмихвам се... Плаче със сълзи душата

и разбито на сто бие нямо сърце...

 

Хайде брой по парчета, залепи ги със устни,

преди теб все броиха, но не стигнаха сто,

и години наред се отказват на десет,

не броят по нагоре... и пропускат число...

Хайде, брой в единици, залепи ги с доверие,

започни от начало или спри до едно,

почнеш ли да броиш, сила все ще намеря,

да започна обратно броене от сто.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви Вальо и Ками, че ме посетихте Мило ми е!
  • Болезнено, но истинско, хубаво и добре казано!!!
  • Сърце си събери разбито,
    толеранс дай му сто дни,
    остави го да посвиква
    с любов от която не боли!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...