Усмихвам се, а вътре в мен гори...
крещя удавена в пожар от думи,
усмихвам се, а много ме боли,
но ти ще видиш само любовта ми...
Все повече фалшиви лица ме пресрещат,
говорят ми глупости пълни с лъжи,
а ти си застанал неподвижно отсреща
и поглед суров ме безгласно вини...
Аз слушам онези празноглави отрепки,
които редят се да ми бъдат сефте,
пребълващи гняв със душите си дребни,
дето биха продали наркотик на дете,
дето биха заровили жив във земята
и на сляп ще отрежат и двете ръце...
Аз усмихвам се... Плаче със сълзи душата
и разбито на сто бие нямо сърце...
Хайде брой по парчета, залепи ги със устни,
преди теб все броиха, но не стигнаха сто,
и години наред се отказват на десет,
не броят по нагоре... и пропускат число...
Хайде, брой в единици, залепи ги с доверие,
започни от начало или спри до едно,
почнеш ли да броиш, сила все ще намеря,
да започна обратно броене от сто.
© Ирина Всички права запазени