Луната се облещи на прозореца –
примамка за кръвта ми на вълчица
и паст на черна нощ пред мен разтвори се.
С див крясък призова ме нощна птица.
Летях или пропадах? Вече нямаше
посоката на полета значение.
Сред звездни светлини и сенки бягащи
се реех. Но в различно измерение.
Завръщах се, свободна, към първичното,
белязало ме с огнен знак на челото,
но задушено в норми на приличие.
Очи в очи се срещнахме – по-смела съм. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse