13 апр. 2017 г., 16:17

Обратно към извора

781 6 9

Луната се облещи на прозореца –
примамка за кръвта ми на вълчица
и паст на черна нощ пред мен разтвори се.
С див крясък призова ме нощна птица.

Летях или пропадах? Вече нямаше
посоката на полета значение.
Сред звездни светлини и сенки бягащи
се реех. Но в различно измерение.

Завръщах се, свободна, към първичното,
белязало ме с огнен знак на челото,
но задушено в норми на приличие.
Очи в очи се срещнахме – по-смела съм.

Откривах, като в сън от странно минало,
извечната природа на Вселената
и чудех се – нима не съм загинала
на простите въпроси от дилемите.

Камбаните в главата ми замлъкнаха
и стана тихо. Като пред знамение.
За мен ли древни жрици огън стъкнаха?
Дали за смърт, или за възкресение!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...