Самодива (Вики)
535 5960
13.04.2017 г., 16:17 ч.

Обратно към извора 

  Поезия » Друга
579 6 9

Луната се облещи на прозореца –
примамка за кръвта ми на вълчица
и паст на черна нощ пред мен разтвори се.
С див крясък призова ме нощна птица.

Летях или пропадах? Вече нямаше
посоката на полета значение.
Сред звездни светлини и сенки бягащи
се реех. Но в различно измерение.

Завръщах се, свободна, към първичното,
белязало ме с огнен знак на челото,
но задушено в норми на приличие.
Очи в очи се срещнахме – по-смела съм.

Откривах, като в сън от странно минало,
извечната природа на Вселената
и чудех се – нима не съм загинала
на простите въпроси от дилемите.

Камбаните в главата ми замлъкнаха
и стана тихо. Като пред знамение.
За мен ли древни жрици огън стъкнаха?
Дали за смърт, или за възкресение!?

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??